Най-накрая стигнах до приготвяне на царевично-оризово хлебче по рецептата на д-р Гайдурков. Оптималните пропорции описани в книгата "Горещи теми в храненето" са 3:1 - три части Мейс (фино смляно царевично брашно) и една част оризово брашно или 6:2 и т.н. Двете брашна се смесват и се добавя вода до получаване на рядка каша. Изпекох хлебчетата на 250°  в тефлонов тиган, като е добре да бъдат с дебелина около 0,5 см. Изпича се добре от двете страни - да не е клисаво, но не и много препечено.  След като вече е свалено от огъня се гарнира с малко краве масло (добре е маслото да се нанесе върху все още топлото хлебче, за да се разтопи) и счукан чесън. Посипва се с шарена сол или друга предпочитана от Вас подправка. 
Лесно , вкусно и безглутеново. 
Пропуснах да очертая сърце от шарена сол в средата, но си запазвам идеята за следващия път. :-)

Тази зима с пълна сила преоткривам зимните зеленчуци в различни техни вариации. Но каквото и да сложа в салатата, при наличие на цвекло и миксиране на съставките, всичко се обагря в ярко червено и изглежда така все едно салатите са досущ едни и същи. Реших следващата, която приготвя да запази цветовете на всеки отделен зеленчук и да си поиграя с формите, в които са нарязани. Оказа се наистина добър подход и освен насладата за очите, вкусът сякаш стана по-наситен и приятен. Дори хората от моето обкръжение, които далеч не споделят експериментаторските ми страсти и още по-малко консумират резултатите от тях, споделиха, че с удоволствие биха похапнали от подобна салата.
А ето и зеленчуците и подправките, които подредих в чинията:

- цвекло
- моркови
- прясна зелена чушка
- целина
- рукола
- обезсолени зелени маслини

Поръсени върху салатата:

- магданоз
- суров белен слънчоглед
- мака
- коприва
- микс от семена (ленено семе, слънчоглед и сусам)
- сок от лимон

С удоволствие разбърках и изядох.
Заслужава си да се постараеш, дори и заради себе си или точно заради това.

Всяка Бъдни вечер вкъщи е уютно, топло и спокойно. Като едно гнездо, в което цари мир и любов. Там, където традициите не са забравени и се предават от поколение на поколение съвсем естествено.

През деня жените в къщата се захващат с приготвянето на постните ястия. Обикновено са 9, колкото трае бременността на жената. Готви се постен боб в гърненце, лозови и зелеви сърми, пълнят се чушки с боб и се завива тиквеник. На трапезата ни винаги има чесън за гонене на зли сили; орехи, по чиито ядки гадаем колко пълна ще бъде годината на всеки един от нас; ядки - бадеми, фъстъци и лешници, както и традиционният ошав - набъбнал и вкусен.

Слагаме и няколко свещички сред храната, за да е празнично и светло. Майка ми винаги намира най-подходящите украси. Тази година ни е приготвила чудесна премяна с коледен мотив, в която ще облечем напитката от арония, на която ще се наслади цялото семейство. Плодовете, които намират място на празничната трапеза са сезонните пресни мандарини, банани и портокали, чиито цветове ярко оцветяват обстановката.

Питката, баба ми я прави от вкусна пре-вкусна, като я украсява в духа на народните мотиви, така красиво везани в ръкоделията й, а в недрата й скрива лъскава пара. Дядова грижа е да избере силен пън, който да огрява и стопля дома ни. Освен това, бъдникът, пръщящ в печката, привлича всички погледи, за да разберем каква ще е идната година. За наша радост се падат все сухи и дълго горящи пънове. Искрите са много и предвещават богата реколта. Благодарни сме на дядо за избора. Той има и още няколко обязаности -  да прикaди масата, така всички блюда се освещават и да разчупи питката, като най-възрастен. Отделно от това баба прикажда всички стаи. Преди дядо да разчупи питката я завърта и заедно с баба я вдигат над главите си и наричат думи за берекет и сполука. Първото отчупено парче е за Богородица. Ако в него се падне паричката, цялото домочадие ще се радва на богата и успешна година. Следващите парчета се раздават по възраст - от най-възрастния към най-младия в семейството.

След като приключим с храненето, трапезата не се вдига до сутринта, за да не избяга късметът ни, пък и вечер близките ни покойни да се нахранят.

Традиции, в които сме били възпитани и в които ще възпитаваме нашите деца, запазени и предавани от баба на внуче. Това е което ни съхранява като народ, това ни обединява и радва. И когато погледнем назад се усмихваме, заради хубавите споделени мигове, заради миризмата, която не можем да сбъркаме.

Бъдни вечер в нашия дом е красиво и умиротворяващо преживяване. Благодаря ВИ, бабо и дядо! 
                                                                                        
                                                                                                                             Добромира Кралева

Д-р Георги Гайдурков. Деси ми разказа за него. Разказа ми за новия свят, който е открила, съединявайки частите от всичко, което някога е чела за храненето и какво следва да бъде то. Знаех, че трябва да е съзнателно и подозирах, че може да има лечебни свойства, но нямах нужната информация.

Този разговор сложи начало на откриването. След толкова търсене и грешки си беше цяло облекчение. На един дъх прочетох книгата "Човешкото хранене" и да си призная, останах поразена. Всички мои грешки допускани през годините, намериха своето обяснение. Започнах да се храня по описания начин и на база получената информация вече имах яснота за процесите в организма си, както и свойствата на храната, която приемах. Именно основните принципи, описани от д-р Гайдурков, така близки до същността на природата, бяха липсващата брънка в разбирането ми на осъзнатото хранене.

Как да се храня съзнателно, като нямах никаква информация за въздействието на "храните", които поглъщах?

С огромен ентусиазъм и любопитство изчетох всички статии на д-р Гайдурков в интернет пространството. Буквално попивах всяка написана от него и за него дума.
Интересът ми продължи да се разраства и не успях да устоя на изкушението да го поканя в Стара Загора. И така "Хармония" се превърна в партньор на "Санитас" и "Живот без лекарства" в събитието "Трите стъпки към здравето". Нещата се развиваха главоломно - раздаването на брошурите, оповестяването във Фейсбук, разказите от уста на уста.

И лекцията. Неподправен, спонтанен, с  приятна усмивка и огромно количество информация, която изля върху нас в рамките на 3 часа, като откровение. Една изстрадана истина, която не можеш да държиш в себе си; която напира да излезе. Отдавна не бях присъствала на толкова завладяващо и подплътено с примери от самата практика представяне. Речта му беше изпъстрена с внимателно подбрани метафори, които да не оставят съмнение за предназначението си; с цитати, чиито смисъл изведнъж прие съвсем ново изражение. Три часа, в които се потопихме в неговия свят, в който човекът е цялостен и завършен, способен да се самовъзстановява и регулира. Където животът без лекарства е съвсем възможен.  И най-разтърсващото, че здравето е заложено в нас и още повече, по силите ни е да си го върнем. Каква забравена истина.

Междувременно бях направила разтоварване и захранване, оставаше да коригирам ежедневните си хранителни навици. Нещо, което има нужда от узряване, от мотивация, от извървяване на определен път. И не на последно място от разбиране и осъзнаване, че е заложено здравето и собствения ти мироглед. Защото не можеш да промениш материята, която приемаш, без да промениш и същността си.

Вчера присъствах на еднодневния семинар на д-р Гайдурков - "Лесно здраве". Лесното здраве, колкото и да е лесно си е процес, който трябва да се разгърне, но определено е по-добре с насоките от една добре обоснована и систематизирана лекция, отколкото от собствени проба-грешка. Насладих се на сладкодумието на д-р Гайдурков, който определено се намираше в свои води и с удоволствие поднасяше своите знания на аудиторията. Също така се запознах и с други негови сътрудници, освен Боян Захариев - Ани Гров и Владимир Мутаров. С творчеството на Ани се запознах няколко дни по-рано и бях приятно изненадана, че една човешка храна може да има такъв естетически вид и едновременно с това да е уникално вкусна - неща, които не мога и при много добро желание, да кажа за ястията, които приготвям вкъщи. :-) Нейният Human Food Design ми показа, че храната не е само хранителни стойности, а в правилните ръце може да се превърне в изкуство. Побързах да си купя и книгата на Владимир, та поне малко да подобря вкусовите и визуалните качества на това, което приготвям и консумирам.

Екипът, който формират е пример за това как една идея, изкристализирала и приложена на практика, става обединяващият фактор за изява на умовете им, тяхното сътрудничество и допълване в една по-пространна картина. Всеки от тях е открил своето призвание и благодарение на основата, на която са твърдо стъпили, успяват да изявят индивидуалните си качества и да се впуснат в експерименти и наблюдения, необходими за непрекъснатото разширяване на границите им. Които са точно там, където сами решат да ги сложат.

Когато хобито (имайте предвид и интереси) на човек съвпадне с работата му, тогава тя се превръща в призвание. А призванието е това, което ни дърпа напред и не ни оставя на мира, докато можем да дишаме. То самото оживява и се превръща в движеща сила, на която не можеш да не се подчиниш.

Пожелавам го на всеки, пожелавам го и на себе си!

                                                                                                            Добромира Кралева

Събра ни идеята за здравословен и хармоничен живот, нещо което не беше част от нито една от нас. :-)
Но дългото пътуване, казал Лао Дзъ, започвало с първата крачка. И така вече повече от 7 месеца, вървим по пътя на здравословния начин на живот - в търсене на нещо на пръв поглед изгубено или леко забравено. Здравето. Онова здраве, за което всяко дете знае. Същото това здраве, което не знаем как да опазим. И така стъпка по стъпка започнахме да се оглеждаме в себе си и в околните, отправяйки се на едно невероятно приключение.  

Досега Фейсбук страницата ни беше огледалото, в което се оглеждахме. Там публикувахме продукти, които ни впечатляваха със своите свойства; рецепти, които с любопитство изпълнявахме; впечатления, които споделяхме. И всичко това с нестихващ ентусиазъм и желание да се превърнем в енергични и позитивно настроени същества, които споделят опита и грешките си с всеки, който е поел по същия път. Едновременно с това хората, които се докосват до нас, оставят своя отпечатък и знания, което ни прави по-мъдри и ни държи с отворено съзнание за всичко, което ни заобикаля.

Също като живота, чиято крайна цел се крие в прелестиите на самото пътуване, така и хармонията е процес, който протича през нас и за нас. Светът, който се разкрива пред нас е същият този, който носим в душите си. На пътя на Хармонията стоим единствено ние. Осъзнавайки това, вече нищо няма да ни служи за оправдание, защото начинът е да започнем от себе си. А и какво по-хубаво от това да покажем на близките си една неподправена и съзидателна същност, достойна за подражание и тихо възхищение. 

От днес нататък нашите експерименти и впечатления ще намерят своето място в този блог.
За да Ви бъдем полезни и поне малко забавни. :-)